WhiteHart (Йордан Илиев)
85 433
13.02.2008 г., 20:26 ч.

... вън слънцето грееше 

  Поезия » Друга
628 0 5

Събудих се рано, вън слънцето грееше.
Отворих прозорец, да видя деня.
В градинката долу някой се смееше,
навсякъде плиснала бе светлина.

И някаква птичка огласяше с песен
утрото слънчево, издигаше глас.
Сякаш да каже: "Животът е лесен,
защо не се радвате, вижте ни нас!"

Във дни като този изглежда ми лесно
да бъда щастлив и напред да вървя.
Широко усмихнат, но искрено, честно,
с любов да угасям всяка тъга.

Обичам на другите радост да давам.
Доволен съм, щом се докосна до тях.
Каквото съм дал, все това получавам -
през тези години това го разбрах.

Не спирам да търся, не губя следата.
В сърцето остава си силен копнеж
Кого ли издирвам - една непозната...
Напред продължавам - пак този стремеж...

Събудих се рано, вън някой се смееше,
отворих прозорец, да видя деня.
В листата на клоните слънцето грееше,
във всичко наоколо бе любовта.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??