... вън слънцето грееше
Събудих се рано, вън слънцето грееше.
Отворих прозорец, да видя деня.
В градинката долу някой се смееше,
навсякъде плиснала бе светлина.
И някаква птичка огласяше с песен
утрото слънчево, издигаше глас.
Сякаш да каже: "Животът е лесен,
защо не се радвате, вижте ни нас!"
Във дни като този изглежда ми лесно
да бъда щастлив и напред да вървя.
Широко усмихнат, но искрено, честно,
с любов да угасям всяка тъга.
Обичам на другите радост да давам.
Доволен съм, щом се докосна до тях.
Каквото съм дал, все това получавам -
през тези години това го разбрах.
Не спирам да търся, не губя следата.
В сърцето остава си силен копнеж
Кого ли издирвам - една непозната...
Напред продължавам - пак този стремеж...
Събудих се рано, вън някой се смееше,
отворих прозорец, да видя деня.
В листата на клоните слънцето грееше,
във всичко наоколо бе любовта.
© Йордан Илиев All rights reserved.
