kcekce (Ксения Соболева)
147 179
30.03.2014 г., 22:57 ч.

Въображаем 

  Поезия » Любовна
705 1 4

А дали да не тръгна

на лов за любов?

Докога да се пазя

за изтъркана приказка?

В това време, ненужно

отделено за теб,

може пък да намеря

нещо много по-истинско.

 

Писна ми да си казвам

красиви лъжи

за това какво точно

до мен те държи.

Да редя оправдания

в твоя защита,

да усещам как времето

покрай мене прелита...

Да оставям свободни

сърце, ум и прегръдки.

Да те чакам да пълниш

тези скапани дупки!

Все тъй празни стоят.

Неразбрани. Ненужни.

Ти живееш живота си,

сякаш сме чужди.

От красива мечта

се превърна в чакалня.

Чакам да ме погледнеш.

Да ме видиш реална.

Ти ме искаш невидима.

Мълчаливо удобна.

Тихо да си представям

любовта ти отровна.

Да си я фантазирам.

Да измисля ЖИВОТ,

в който ти ме обичаш,

а не съм идиот:)

 

Вече нямам фантазия.

Вече нямам въпроси.

Изхабих ги

в измислените диалози.

© Ксения Соболева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отговор с 4 години закъснение - ейй, колко би било хубаво аз да съм плячката най-сетне :D
  • Ловът за любов е тънка работа, понякога ловецът се озовава в ролята на плячката
    Поздрави!
  • Поздрави и от мен
  • Много ми хареса Ксения!Истинско е! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??