Въображаем
А дали да не тръгна
на лов за любов?
Докога да се пазя
за изтъркана приказка?
В това време, ненужно
отделено за теб,
може пък да намеря
нещо много по-истинско.
Писна ми да си казвам
красиви лъжи
за това какво точно
до мен те държи.
Да редя оправдания
в твоя защита,
да усещам как времето
покрай мене прелита...
Да оставям свободни
сърце, ум и прегръдки.
Да те чакам да пълниш
тези скапани дупки!
Все тъй празни стоят.
Неразбрани. Ненужни.
Ти живееш живота си,
сякаш сме чужди.
От красива мечта
се превърна в чакалня.
Чакам да ме погледнеш.
Да ме видиш реална.
Ти ме искаш невидима.
Мълчаливо удобна.
Тихо да си представям
любовта ти отровна.
Да си я фантазирам.
Да измисля ЖИВОТ,
в който ти ме обичаш,
а не съм идиот:)
Вече нямам фантазия.
Вече нямам въпроси.
Изхабих ги
в измислените диалози.
© Ксения Соболева All rights reserved.
