Въображаем
А дали да не тръгна
на лов за любов?
Докога да се пазя
за изтъркана приказка?
В това време, ненужно
отделено за теб,
може пък да намеря
нещо много по-истинско.
Писна ми да си казвам
красиви лъжи
за това какво точно
до мен те държи.
Да редя оправдания
в твоя защита,
да усещам как времето
покрай мене прелита...
Да оставям свободни
сърце, ум и прегръдки.
Да те чакам да пълниш
тези скапани дупки!
Все тъй празни стоят.
Неразбрани. Ненужни.
Ти живееш живота си,
сякаш сме чужди.
От красива мечта
се превърна в чакалня.
Чакам да ме погледнеш.
Да ме видиш реална.
Ти ме искаш невидима.
Мълчаливо удобна.
Тихо да си представям
любовта ти отровна.
Да си я фантазирам.
Да измисля ЖИВОТ,
в който ти ме обичаш,
а не съм идиот:)
Вече нямам фантазия.
Вече нямам въпроси.
Изхабих ги
в измислените диалози.
© Ксения Соболева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Отговор с 4 години закъснение - ейй, колко би било хубаво аз да съм плячката най-сетне :D
-
Ловът за любов е тънка работа, понякога ловецът се озовава в ролята на плячката
Поздрави! -
Поздрави и от мен
-
Много ми хареса Ксения!Истинско е! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
