dylone1 (Димитър Делийски)
12 21
13.10.2009 г., 20:51 ч.

Въпрос 

  Поезия » Любовна
1187 0 2

ВЪПРОС

За кой ли път заминавам?
Осъдително ли е да бягам?
Две успоредни прави
без пресичане в безкрая.

А колко те обичам! -
едва ли знаеш.
Човек ли, птица...
Кого всъщност мамя?!

Никой, но улисан
в ежедневието сиво,
забравих тази мисъл:
Да летиш е красиво.

Преди... Преди летях
в безкрайните простори.
И ти мечтаех да го сториш -
такава волност...

Искам да летя отново,
но не с крила моторни,
а с мойте си.
Ще ги разтворя ли отново?

***

Май това е сън,
някаква илюзия.
Стоя и гледам навън...
Може би...
           Илюзия.

© Димитър Делийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • красиво..
  • От какво те е страх?Да замениш волността с обичта ли...?Нима обичта не е полет, и не ти трябват моторни крила, а само една човешка душа,доверие,разбиране...
Предложения
: ??:??