Въпрос
ВЪПРОС
За кой ли път заминавам?
Осъдително ли е да бягам?
Две успоредни прави
без пресичане в безкрая.
А колко те обичам! -
едва ли знаеш.
Човек ли, птица...
Кого всъщност мамя?!
Никой, но улисан
в ежедневието сиво,
забравих тази мисъл:
Да летиш е красиво.
Преди... Преди летях
в безкрайните простори.
И ти мечтаех да го сториш -
такава волност...
Искам да летя отново,
но не с крила моторни,
а с мойте си.
Ще ги разтворя ли отново?
***
Май това е сън,
някаква илюзия.
Стоя и гледам навън...
Може би...
Илюзия.
© Димитър Делийски All rights reserved.
