16.08.2014 г., 19:16

Въпрос без отговор

546 0 0

                                           Въпрос без отговор

                           

                                   Обсебени от зла магия

                                   заключихме вратите и сърцата си тревожни.

                                   И бетонирахме душите си -

                                   емоции и чувства - невъзможни!

 

                                   Следваме смирено коловозите,

                                   на сигурно в живота си залагаме,

                                   забравили, че той съвсем не е безкраен,

                                   забравили, че всъщност е единствен!

     

                                   И кой от този омагьосан свят ще ни избави

                                   и ще ни върне в руслото човешко?

                                   Небесен сблъсък,

                                                   някой нов Месия,

                                                          внезапен спомен или...

                                                                   случайна грешка?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кина Буюклиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...