24.08.2019 г., 7:40 ч.

Въпрос на съществуване 

  Поезия » Друга
371 1 3

Защо ли са ти многото парѝ?
Обичане със тях не се купува,
а тичане по мъки и беди... 
Човек ли ще си ти, ако робуваш?

 

Душата уморена е, нали?
Сърцето ти завихря метеори,
а дулото не спира да бумти, 
раздира висините и се бори.

 

Сълзите ни ги има за това –
тъгите да разбият на парчета. 
Животът като спомен се изля,
и ние насъбрахме се, момчета.

 

Изпратихме последните звезди,
смалихме се по нощните пътеки. 
Защо ли са ни многото парѝ?
Нима ще съществуваме вовеки?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??