Въпрос на съществуване
Защо ли са ти многото парѝ?
Обичане със тях не се купува,
а тичане по мъки и беди...
Човек ли ще си ти, ако робуваш?
Душата уморена е, нали?
Сърцето ти завихря метеори,
а дулото не спира да бумти,
раздира висините и се бори.
Сълзите ни ги има за това –
тъгите да разбият на парчета.
Животът като спомен се изля,
и ние насъбрахме се, момчета.
Изпратихме последните звезди,
смалихме се по нощните пътеки.
Защо ли са ни многото парѝ?
Нима ще съществуваме вовеки?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
