Въпрос на съществуване
Защо ли са ти многото парѝ?
Обичане със тях не се купува,
а тичане по мъки и беди...
Човек ли ще си ти, ако робуваш?
Душата уморена е, нали?
Сърцето ти завихря метеори,
а дулото не спира да бумти,
раздира висините и се бори.
Сълзите ни ги има за това –
тъгите да разбият на парчета.
Животът като спомен се изля,
и ние насъбрахме се, момчета.
Изпратихме последните звезди,
смалихме се по нощните пътеки.
Защо ли са ни многото парѝ?
Нима ще съществуваме вовеки?
© Димитър Драганов All rights reserved.
