Върни ме в мен
аз искам да съм чиста! Измъкни ме
от този плен,
от този маскарад!
Обичай ме такава, прегърни ме!
О, мой единствен...
кръвен брат!
Животът ни е мръсна, прашна сцена,
претъпкана с бездарни имитатори.
Отзад, зад парцаливата завеса,
да хвърля реплики отдавна отегчена
на разни малоумни терминатори,
Надеждата умира в таз пиеса...
Живей със мен,
до края, до последно! Заведи ме
днес, в този ден,
където е живот!
В очите уморени погледни ме
и нека в нас...
открием Бог!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени