Feb 2, 2007, 11:14 AM

Върни ме в мен

  Poetry
865 0 5
Върни ме в мен,
аз искам да съм чиста! Измъкни ме
от този плен,
от този маскарад!
Обичай ме такава, прегърни ме!
О, мой единствен...
кръвен брат!

Животът ни е мръсна, прашна сцена,
претъпкана с бездарни имитатори.
Отзад, зад парцаливата завеса,
да хвърля реплики отдавна отегчена
на разни малоумни терминатори,
Надеждата умира в таз пиеса...

Живей със мен,
до края, до последно! Заведи ме
днес, в този ден,
където е живот!
В очите уморени погледни ме
и нека в нас...
открием Бог!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...