29.08.2007 г., 12:07

Върни се

774 0 3

Върни се



Спомняш ли си онова прекрасно лято,

когато бе богиня ти за мен?

Спомняш ли си всичко свято?

Спомняш ли си онзи ден?


Онзи ден на щастие и мъка,

ден на радост и на паднали звезди.

Когато всичко се обърка

и започна да вали.


Стоях самотен под дъжда

и гледах как изчезваш в далечината.

Сякаш срути се света

и сърцето ми умря във суетнята.


Исках да открия сила на земята,

която да те върне пак при мен.

Но образа ти се стопи  в далечината,

от чужди думи заслепен.


Върни ми слънцето, върни луната,
върни ми всеки бляскъв ден.
Върни ми радостта в душата

и чак тогава забрави за мен!

Сега целуваш чужди устни,

сега изгаряш в чужда страст.

Но искам пак да бъдеш моя,

като в онзи ден и час!

Nick Dracula

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави!
  • Прекрасно!
  • Не, не мога да не отлича това: "Върни ми радостта в душата / и чак тогава забрави за мен!" - силно въздействащо и докосващо. Според мен това би било по-добрият завършек за произведението ти. Но затова поезията е "лично творчество" - твои си мисли, твои си чувства, твой личен си начин на изразяване, твой - уникален си талант...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...