Aug 29, 2007, 12:07 PM

Върни се

  Poetry
778 0 3

Върни се



Спомняш ли си онова прекрасно лято,

когато бе богиня ти за мен?

Спомняш ли си всичко свято?

Спомняш ли си онзи ден?


Онзи ден на щастие и мъка,

ден на радост и на паднали звезди.

Когато всичко се обърка

и започна да вали.


Стоях самотен под дъжда

и гледах как изчезваш в далечината.

Сякаш срути се света

и сърцето ми умря във суетнята.


Исках да открия сила на земята,

която да те върне пак при мен.

Но образа ти се стопи  в далечината,

от чужди думи заслепен.


Върни ми слънцето, върни луната,
върни ми всеки бляскъв ден.
Върни ми радостта в душата

и чак тогава забрави за мен!

Сега целуваш чужди устни,

сега изгаряш в чужда страст.

Но искам пак да бъдеш моя,

като в онзи ден и час!

Nick Dracula

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Городецки All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави!
  • Прекрасно!
  • Не, не мога да не отлича това: "Върни ми радостта в душата / и чак тогава забрави за мен!" - силно въздействащо и докосващо. Според мен това би било по-добрият завършек за произведението ти. Но затова поезията е "лично творчество" - твои си мисли, твои си чувства, твой личен си начин на изразяване, твой - уникален си талант...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...