Върни се
Върни се
Спомняш ли си онова прекрасно лято,когато бе богиня ти за мен?
Спомняш ли си всичко свято?
Спомняш ли си онзи ден?
Онзи ден на щастие и мъка,
ден на радост и на паднали звезди.
Когато всичко се обърка
и започна да вали.
Стоях самотен под дъжда
и гледах как изчезваш в далечината.
Сякаш срути се света
и сърцето ми умря във суетнята.
Исках да открия сила на земята,
която да те върне пак при мен.
Но образа ти се стопи в далечината,
от чужди думи заслепен.
Върни ми слънцето, върни луната,
върни ми всеки бляскъв ден.
Върни ми радостта в душатаи чак тогава забрави за мен!
Сега целуваш чужди устни,сега изгаряш в чужда страст.
Но искам пак да бъдеш моя,
като в онзи ден и час!
Nick Dracula
© Антон Городецки All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави!
-
Прекрасно!
-
Не, не мога да не отлича това: "Върни ми радостта в душата / и чак тогава забрави за мен!" - силно въздействащо и докосващо. Според мен това би било по-добрият завършек за произведението ти. Но затова поезията е "лично творчество" - твои си мисли, твои си чувства, твой личен си начин на изразяване, твой - уникален си талант...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
