Вървете си!
Луната, таз закрилница на страст
и майка на разблудните постели,
сестра на утро, дебнещо екстаз
и мащеха на сенките дебели,
от поглед строг ме крие всяка нощ,
когато във леглото Ви дохождам
и съдник мой не е, ни ментор строг,
когато с Вас в гората се разхождам...
Но твърде кратка е за нас нощта,
а тъй са дълги нашите целувки
Вървете си! - преди случайността
да сложи край на моите преструвки!
Сърцето ми без Вас е празен храм
ще го изтръгна и ще Ви го дам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
