Луната, таз закрилница на страст
и майка на разблудните постели,
сестра на утро, дебнещо екстаз
и мащеха на сенките дебели,
от поглед строг ме крие всяка нощ,
когато във леглото Ви дохождам
и съдник мой не е, ни ментор строг,
когато с Вас в гората се разхождам...
Но твърде кратка е за нас нощта,
а тъй са дълги нашите целувки
Вървете си! - преди случайността
да сложи край на моите преструвки!
Сърцето ми без Вас е празен храм
ще го изтръгна и ще Ви го дам!
© Лулу All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
