4.06.2016 г., 23:38

Върви

1K 1 1

Върви,
Не спирай по пътеката.
След мен или след друг
Върви си по пътеката 
и не убивай своя дух
Спри всяко чувство
когато труден ден
в живота ти присъства
без друг, без мен.
Когато тръгнеш без посока
без цел и без мечта
очите ти да са високо
в небето, не в пръстта.
Върви през пролетта,
край чистотата на кокиче
запяло песента
наречена "Обичаш"
Върви дори когато..
през кални дъждове
е твойто светло лято
изпълнено със страхове.
Не се предавай на шарената есен
в един меланхоличен дъжд
Когато полета е лесен
докрай непоправимо чужд.
Когато зима е навяла
и без пъртина си сама
Когато на превала
 не чака топлина
Когато счупиш щеката
и стъпката кърви...
Не спирай по пътеката.
Заклевам те, прителко: Върви!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Когато счупиш щеката
    и стъпката кърви...
    Не спирай по пътеката.
    Заклевам те, прителко: Върви!"

    Зареждащо!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...