Върви на майната си, Дяволе,
самият себе си да бъдеш!
Заключих земните си адове.
И ключовете си изпъдих.
Веднага! Като миг си тръгвай!
Ти си измамен от лъжите си.
След мрака винаги се съмва.
Особено, ако не искаш...
Оттам, където си се пръкнал -
върни се! Адът ти е къщата.
Вземи и слънцето си в пъкъла!
И от звезди ми се повръща.
Прощавам ти. Жестока милост.
Писмо ти пиша и го хвърлям.
Върви си, Дяволе. Върви си.
Ако успееш - ще си първият.
2006
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени