Вървя по старата алея

4.07.2013 г., 9:41 ч. 2013-07-05T12:16:04+03:00

Поезия » Пейзажна

400 0 3

Вървя по старата алея,
с напукан от кютюците асфалт...
За мене есента е епопея...
И в нея дълго бих живял!

Прехвърчат покрай мен листата
и стелят цветния килим...
Възторгва се във мен душата.
Денят ми е неповторим!

Това е циганското лято...
И то ме милва с мека длан!
От туй съм награден богато...
Възторгът ми е без таван!

А слънчицето над реката,
щом блесне в тихата вода...
във мен нахлува светлината
и аз се сливам с есента!

18.10.2011 г. София

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Hekredel (Христо Славов)

2013-07-04T14:59:54+03:00

Благодаря и на двама Ви!Добри думи!
ивахрис (Иванка Морарова)

2013-07-04T10:43:19+03:00

Разходих се с теб по старата алея и беше красиво. Поздравления за прекрасния стих.
krchernev (Красимир Чернев)

2013-07-04T09:49:21+03:00

Харесвам и оценявам твоите простички,добри,човечни стихове!