Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
Jul 4, 2013, 9:41 AM  

Вървя по старата алея

586 0 3

 

Вървя по старата алея,
с напукан от кютюците асфалт...
За мене есента е епопея...
И в нея дълго бих живял!

Прехвърчат покрай мен листата
и стелят цветния килим...
Възторгва се във мен душата.
Денят ми е неповторим!

Това е циганското лято...
И то ме милва с мека длан!
От туй съм награден богато...
Възторгът ми е без таван!

А слънчицето над реката,
щом блесне в тихата  вода...
във мен нахлува светлината
и аз се сливам с есента!


 18.10.2011 г. София


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0