Вървях
Като река заизвирах от себе си
и всеки полъх на времето вдишвах!
И не забравих кръвта на сърцето си,
когато тръгнах през гъстата киша....
А във торбата ми, прашна от пътища,
тежаха спомени, бури и влакове...
Тежаха мисли за хора, и сънища...
И стъпки тихи през меките макове...
И стъпки влажни през росни градини,
и стъпки кални през есенни дни,
и стъпки, скърцащи в зимни години...
Пресекли много страни и съдби...
А всяка стъпка безследно изчезваше
и върху нея, със чужди следи,
измамно ходеше, с болка, надеждата
и в шепи криеше слепи очи!
А във небето се криеха птиците,
и вятър плахо рисуваше цвят
върху лицата на облаци сивкави...
А аз вървях ли, вървях ли...
Вървях...
и всеки полъх на времето вдишвах!
И не забравих кръвта на сърцето си,
когато тръгнах през гъстата киша....
А във торбата ми, прашна от пътища,
тежаха спомени, бури и влакове...
Тежаха мисли за хора, и сънища...
И стъпки тихи през меките макове...
И стъпки влажни през росни градини,
и стъпки кални през есенни дни,
и стъпки, скърцащи в зимни години...
Пресекли много страни и съдби...
А всяка стъпка безследно изчезваше
и върху нея, със чужди следи,
измамно ходеше, с болка, надеждата
и в шепи криеше слепи очи!
А във небето се криеха птиците,
и вятър плахо рисуваше цвят
върху лицата на облаци сивкави...
А аз вървях ли, вървях ли...
Вървях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
