Като река заизвирах от себе си
и всеки полъх на времето вдишвах!
И не забравих кръвта на сърцето си,
когато тръгнах през гъстата киша....
А във торбата ми, прашна от пътища,
тежаха спомени, бури и влакове...
Тежаха мисли за хора, и сънища...
И стъпки тихи през меките макове...
И стъпки влажни през росни градини,
и стъпки кални през есенни дни,
и стъпки, скърцащи в зимни години...
Пресекли много страни и съдби... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up