Oct 9, 2007, 10:17 AM

Вървях

Poetry

853 0 19

Като река заизвирах от себе си
и всеки полъх на времето вдишвах!
И не забравих кръвта на сърцето си,
когато тръгнах през гъстата киша....
А във торбата ми, прашна от пътища,
тежаха спомени, бури и влакове...
Тежаха мисли за хора, и сънища...
И стъпки тихи през меките макове...
И стъпки влажни през росни градини,
и стъпки кални през есенни дни,
и стъпки, скърцащи в зимни години...
Пресекли много страни и съдби...
А всяка стъпка безследно изчезваше
и върху нея, със чужди следи,
измамно ходеше, с болка, надеждата
и в шепи криеше слепи очи!
А във небето се криеха птиците,
и вятър плахо рисуваше цвят
върху лицата на облаци сивкави...
А аз вървях ли, вървях ли...
Вървях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

venus (Вечерница или Зорница)

Благодаря ти, че те има..и че ни Даряваш със своите стихове..!!!!!Едно Голямо Благодаря

2007-10-25T00:53:12+03:00
paty (Петя Данаилова)

Удоволствие е да те чета!
Във всичките ти стихове.
Благодаря ти за тях!
Пиши, пиши!
Страхотно слово имаш.
Поздравления!

2007-10-16T13:43:16+03:00
Индиана (Криси)

Как съм пропуснала тази перла? Страхотно, благодаря!

2007-10-12T22:03:11+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

и в шепи криеше слепи очи!

Поздрав за попадението и стиха, Кате!

2007-10-11T20:43:02+03:00
пантера (Галя)

Върви,мила и продължавай да оставяш горещи след себе си следи!Ти можеш

2007-10-10T09:12:07+03:00