2.10.2019 г., 12:21

Въставам

635 2 11

Късно е, не се прави на влюбен...

имам от зъбите ти следи.

Цялата ми кожа  се бунтува,

щом докоснеш я дори с очи.

 

Късно е сега да се раздаваш,

сякаш си го чакал цял живот...

Срещу глупостта си аз въставам

и отърсвам  робския хомот.

 

Пробвай  да настигнеш мойте стъпки,

искаш ли до тебе да вървя.

Трябва да разпалиш нова тръпка,

тя отключва моята врата.  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е,Иржи♥️, рано пиле рано пее. Стягай зимата. Хубаво е преди да отрежем / преди да направим качествената промяна/, да предупредим за критичната маса количествени натрупвания.
    Благодаря за посещението и добрите думи, Марко!
  • Стих пълен с енергия и гняв !
    Тежко на този, който го е предизвикал !
    Поздрави, Светулка ! Уж с малко фенерче, а я виж какъв пламък показа.
    Много силно! Поздрави за творбата !
  • Ти възставаш,а аз изоставам, в коментарите...В това туршиено време,оставям за вечер,и само прочета някои и ....заспивам.А пък ти толкова пишеш...браво за това,музата ти е в активен период!Та...никога не е късно,но за някои неща-фатално,затова добре предупреждаваш....
  • Благодаря ти, Пепи! Бъди вдъхновена!
  • Категорично, силно и мелодично!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...