Oct 2, 2019, 12:21 PM
Въставам
Късно е, не се прави на влюбен...
имам от зъбите ти следи.
Цялата ми кожа се бунтува,
щом докоснеш я дори с очи.
Късно е сега да се раздаваш,
сякаш си го чакал цял живот...
Срещу глупостта си аз въставам
и отърсвам робския хомот.
Пробвай да настигнеш мойте стъпки,
искаш ли до тебе да вървя.
Трябва да разпалиш нова тръпка,
тя отключва моята врата.
© Светличка All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Стих пълен с енергия и гняв !
Тежко на този, който го е предизвикал !
Поздрави, Светулка ! Уж с малко фенерче, а я виж какъв пламък показа.
Много силно! Поздрави за творбата ! -
Ти възставаш,а аз изоставам, в коментарите...В това туршиено време,оставям за вечер,и само прочета някои и ....заспивам.А пък ти толкова пишеш...браво за това,музата ти е в активен период!Та...никога не е късно,но за някои неща-фатално,затова добре предупреждаваш....
-
Благодаря ти, Пепи! Бъди вдъхновена!
-
Категорично, силно и мелодично!
-
Благодаря,Георги, за харесването!☺
-
Ох, че двойнствени образи -
И ми хареса. -
Радвам се ,че прочетохте, че коментирахте,
че харесахте и почувствахте! SMooth, Мариана,
Роси,Светле- благодаря! -
Светулче... 🌹
-
Ами да! Отново се потвърждава правилото, че един мъж се влюбва едва тогава, когато жената окончателно му обърне гръб! Защото понякога се разминаваме в любовта и стъпките ни се разпиляват по вятъра...
-
След дъжд качулка, не си е работа
Много хубаво написано.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря за посещението и добрите думи, Марко!