12.05.2009 г., 14:34

Вътрешна Бразилия

698 0 1

Вътрешна Бразилия

 

 

I never sailed the Amazon and I never reached Brazil,
But the Don and the Magdalena they can go there when they will,
And weekly from Southampton great steamers white and gold,
Go rolling down to Rio, roll down, roll down to Rio,
And I'd like to roll to Rio someday before I'm old...

 

Rudyard Kipling

 

Когато ставам сутрин в пет,

все още мигат жълти светофари,

почти непукнала зора опарва

фасадата на „Интерпред”.

 

Безсъние ме мъчи? Може би.

Или пък просто липсва ми търпение,

за да посрещна отредените

за този мой ден хора и съдби.

 

Избръсвам се, но не припрян -

налага се да бъда елегантен -

и почвам да подреждам в чантата

парченцата на днешния си план.

 

Компютъра – това е ясно,

тефтер с неотговорени въпроси,

опърпаната книга на Буковски

и GSM-а в джобчето отдясно.

 

И най-накрая – щях да я забравя,

като обет за бъдеща идилия

и мойта Вътрешна Бразилия

на тайното ù място ще поставя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наследник на Куфара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...