Позорна стяга, вечен кръстопът,
ръждив пирон, одрал до живо грешна плът,
урок-камшик и пляс! по раната на времето,
забит куршум в сърцето на поезията.
Поклон-разпад, отдаване на всичко,
с бодил в чело, с треска във пръста,
куцук и хоп!, подскачай пак чевръсто,
изтупай новата си рокля, синята,
и без глава на конник в дивото
върви към гладкия насрещен хълм –
там ореолът спи, но ти не взимай го
дори насън!