ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
26.07.2020 г., 19:38 ч.

Вътрешно 

  Поезия
547 1 3

Позорна стяга, вечен кръстопът,

ръждив пирон, одрал до живо грешна плът,

урок-камшик и пляс! по раната на времето,

забит куршум в сърцето на поезията.

 

Поклон-разпад, отдаване на всичко,

с бодил в чело, с треска във пръста,

куцук и хоп!, подскачай пак чевръсто,

изтупай новата си рокля, синята,

и без глава на конник в дивото

върви към гладкия насрещен хълм –

там ореолът спи, но ти не взимай го

дори насън!

© Велина Караиванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??