Във малките си смърти се убивах..
Не знаеш как умирам и се раждам.
(Във малките си смърти се убивах.)
Душата ми за теб е толкоз жадна,
а давя се в любов... и се напивам.
Напивам се от нея, ще се пръсна.
Бездънен съм, а сякаш се препълвам.
Вълните й в сърцето ми се блъскат,
завира ми кръвта. И съм безсмъртен.
А всъщност се възкръснах да обичам.
Но ти не виждаш птичия ми полет.
Аз влюбено летя. Не се обиждам,
докато ме затваряш в своя поглед.
И все по-сам живея в самотата.
Топя се като пролетният сняг.
И свикнах с мрака. С тишината.
Но вече не! Не ме е страх.
Защото вярвам. От надежда,
че няма да се скъса тази нишка
и в тази слепота ще ме прогледнеш,
от мъката ще спра да те въздишам.
И някога дано да си почина
в прегръдката на твоите крила
пораснали, защото си отива
най-тъжното ни време в любовта...
Danny Diester
31.07.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
