13.10.2021 г., 21:48

Във Виолетовата вечер (фентъзи́)

723 1 0

Във Виолетовата вечер

(фентъзи́)

 

С чар и с не́га ме привлече –

с екзотична красота́...

С Виолетовата вечер

бе дошла́ от Вечността...

 

Виолетово сияеше

с ореолът от звезди,

буен вятър ги разпалваше...

–Бе Богиня може би?...

 

Като в приказно вълшебство

(още помня и до днес!)

тя пристъпваше с кокетство –

обаятелно... С финес́...

 

Виолетов бе и вятъра

скитащ сам из вечерта,

падаше от Необята

виолетова звезда...

 

Някак чудно произлезе

от небето светлина,

от Небитието слезе

и превърна се в: Жена...

 

Виолетова Вселена

я изпрати може би

с красотата споделена

с виолетови мечти...

 

... С роклята ѝ разкроена

изтъкана от цветя –

сам със страст разкрепостена

вятъръът се заигра́...

 

... Бе омайващо,магично

в този виолетов свят –

фанатично, еротично!...

– Бях и неразумно млад!...

 

Виолетова проблясна

между нас една искра́ –

беше толкова прекрасна,

че дъхът ми даже спря....

 

С шепот тих, ангелогласен

в късният вечерен час

проговори тя със ясен,

омагьосващ  нежен глас...

 

„– Идвам от една Вселена,

нейде там в Безкрайността,

за да отнеса със мене –

тайнствата ви в Любовта.

 

Знам, на този Свят сте гости,

но за́ да бъ́де вечно нов –

ти разкажи ми с думи прости:

днес- за Човешката любов!...“

 

Тя беше толкова красива

(а нямам думи за това́!)

и подлудяха с перспектива

възбудените сетива́...

 

Та вме́сто сухо да разкажа

неща́та като философ,

предложих ѝ да ѝ покажа –

как правим хората Любов...

 

... И в тази Вечер Виолетова

се сляхме двама с Вечността...

... И махах с болка, но приветливо,

когато: „после“ –отлетя́...

 

13.10.2-21.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...