Във виртуалното пространство
562
0
8
Като пътници в експресен влак
попаднали в едно купе случайно,
реплика подметната е знак
за разговор, започнат уж нехайно,
за времето, за сушата, дъжда,
за политика, избори, законност...
и някак неусетно след това,
излагаме душите си на показ.
Говорим много. Дълго при това.
И мислите си чуваме. Неволно.
А пътникът от другата страна,
зад вестника задрямал е. Спокойно.
Последна спирка. Скачаме припряно
със куфара от чувства под ръка.
"До скоро! Беше ми приятно!
До следващия монолог.
...Сама!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Винаги ми е приятно.
