Като пътници в експресен влак
попаднали в едно купе случайно,
реплика подметната е знак
за разговор, започнат уж нехайно,
за времето, за сушата, дъжда,
за политика, избори, законност...
и някак неусетно след това,
излагаме душите си на показ.
Говорим много. Дълго при това.
И мислите си чуваме. Неволно.
А пътникът от другата страна,
зад вестника задрямал е. Спокойно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация