toti555 (toti)
135 967
4.09.2022 г., 10:19 ч.  

Във "врели-некипили" 

  Поезия » Друга
211 1 9

Езикът ми си има своя воля.

- Кафе с усмивка, ако може, моля.

-  Кафе. Усмивките са много вкусни,

ела, вземи една от мойте устни.

Ами, несръчен съм си поначало

и гоних я по цялото A тяло...

© toti Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много интересна гонитба 😀
    Поздравявам те.
  • Мария, благодаря ти!
    Благодаря ти и за предложението. Наистина така е по-издържано.
  • Много ми хареса, закачливо, интересно и примамващо с неподправена искреност.
    Може би накрая трябва да стане така:

    Но аз несръчен съм си поначало
    и гонех я по цялото ѝ тяло.
  • Благодаря ти, Петя!
    .
    Катя, Благодаря ти!
    Усмивката прави кафето по-сладко,
    а кафето - усмивката по-красива.
    Благодаря ти, Жени!
    Усмивките си намират обществото.
  • : ) С Катя и Валя. Поздрави : )
  • Кафето с усмивка винаги е сладко!
  • Или погледът ти е някъде другаде... 🙂
  • Валя, благодаря ти.
    Представяш ли си колко е пъргава усмивката,
    щом ми се бъркат буквите, .
  • Усмихна ме, то е така, човек предполага, Господ разполага..

    П. П. оправи си "Много вкусни"
Предложения
: ??:??