Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
4.08.2009 г., 23:21 ч.

Във ъгъла на моето разпятие 

  Поезия » Друга
490 0 8

Тук. 
В ъгъла на моето разпятие
сърцето ми 
примираше от обич.
А вятърът 
събирал е в обития
това, което с устни не напивах.
Тук спираше душата ми,
за да събира
разпръснатите светове - обичност.
Съзведия сънуваше, 
а с плахост
в предчувстие 
за есенност помръкна.
Листата 
са повехнали от чакане.
Ни пролет, 
нито лято в тях живя.
И мойта жажда, 
неутихнала, в салкъма
като сбогуване 
увехна и рида...
И, като къшей хляб 
за гладния,
ръката ми 
протегната увисна.
Ненужна беше

любовта ми свята.
На тъмнината, 
тя не бе потребна.
Тук, в топлото 
на две ръце.
Една душа очаквах 
да ме срещне,
но тя, изгубена, 
от мен краде
сълзи, 
които няма да преглътне.
И мойта светлина, 
в очи от грях,
ще бъде 
като ручей във пустиня.
Любов, 
която като в сън живях,
ще си отиде,  
като просякиня...

 



© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??