3.03.2009 г., 0:06

Въздух ми трябва

1.1K 0 25

 

Все към морето ме теглят

пребрулилите ме ветрове

и до солените спомени

приседнала,

все сънувам

пясъчни брегове.

Все от крясък на чайки

се стряскат

недосънувалите ми очи -

някъде тича по пясъка

едно мъничко босо дете.

А вълните подтичват след него

със разпенени бели криле,

мидички в джобчето звънкат,

във косите - морски звезди.

В пясъчен замък живеят

детските ми светове.

Сега се връщам

да си ги взема -

въздух ми трябва,

а въздухът ми е

море.

 

 

МУЗИКА 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...