Въздух ми трябва

Poetry

1.1K 0 25

Все към морето ме теглят

пребрулилите ме ветрове

и до солените спомени

приседнала,

все сънувам

пясъчни брегове.

Все от крясък на чайки

се стряскат

недосънувалите ми очи -

някъде тича по пясъка

едно мъничко босо дете.

А вълните подтичват след него

със разпенени бели криле,

мидички в джобчето звънкат,

във косите - морски звезди.

В пясъчен замък живеят

детските ми светове.

Сега се връщам

да си ги взема -

въздух ми трябва,

а въздухът ми е

море.

МУЗИКА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Barona38 (Ивайло Терзийски)

Море си, Веси! Не мож те преплуваме!

2009-10-05T23:19:38+03:00
Меричка (Мери Попинз)

Красиво е Веси, дано са още все така морски "детските ми светове"!
..."недосънувалите ми очи" - ще се срещнат отново с морето край пясъчния замък.

2009-10-05T23:16:54+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Уникален стих! Поздравявам те!

2009-03-04T08:49:06+02:00
Станчева65 (Галя Станчева)

Докосна душата ми!Поздравления!!!

2009-03-04T02:14:28+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

разплака ме...
прегръщам те с обич, мила Веси.

2009-03-04T01:50:18+02:00