6.01.2012 г., 13:49 ч.

Въздух за живот 

  Поезия » Друга
5.0 / 2
750 0 3
Събуди се земята, топло сгряна
от слънчев лъч на втори януари.
Посърнала от студ, а днес засмяна
намигна тя на млади и на стари...
Разходих свойте мисли край морето,
тъй царствено от залезното медно
и приказно от синьото, с което
погледна ме за миг...
и за последно.
Не синьото - от облачните дири,
на дядо то с очите ме докосна...
Дочувах още как гръдта му свири, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Белчева Всички права запазени

Предложения
  • Тъмно е. Вятърът брули безмилостно. Мракът стремглаво нахлува в душата. Някакъв спомен пак плува в н...
  • Да мога да си купя свобода, пък нека е дори след сто години, и през глава да хукна от града, във кой...
  • От твойта красота попивам, август – обсипан си с лъчи и сочен плод. Прегръдката ти – ширната безкрай...

Още произведения »