Въздух за живот
Събуди се земята, топло сгряна
от слънчев лъч на втори януари.
Посърнала от студ, а днес засмяна
намигна тя на млади и на стари...
Разходих свойте мисли край морето,
тъй царствено от залезното медно
и приказно от синьото, с което
погледна ме за миг...
и за последно.
Не синьото - от облачните дири,
на дядо то с очите ме докосна...
Дочувах още как гръдта му свири,
не в чест на таз година високосна,
започнала с тържествен звън и дала
надежда - да е по-добра година...
А топъл хрип, предричащ ни раздяла...
Помолих се...
И дядо се спомина...
Пръстта се сгрява, след това изстива,
но цвете да покълне пак ще иска!
Не ме боли, щастлив оттук отива,
попил от любовта на свойте близки...
И ще възкръсва в миговете святи,
в далечна песен от обичан глас...
Ще се завъртат спомени и дати,
че паметта пребъдва и след нас...
Очите ще сълзят и ще пресъхват,
докато се превърнат в небосвод...
Добрите хора може да издъхват,
но те ни дават въздух за живот!
Милена Белчева
02.01.2012г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Белчева Всички права запазени
