Въздух за живот
Събуди се земята, топло сгряна
от слънчев лъч на втори януари.
Посърнала от студ, а днес засмяна
намигна тя на млади и на стари...
Разходих свойте мисли край морето,
тъй царствено от залезното медно
и приказно от синьото, с което
погледна ме за миг...
и за последно.
Не синьото - от облачните дири,
на дядо то с очите ме докосна...
Дочувах още как гръдта му свири,
не в чест на таз година високосна,
започнала с тържествен звън и дала
надежда - да е по-добра година...
А топъл хрип, предричащ ни раздяла...
Помолих се...
И дядо се спомина...
Пръстта се сгрява, след това изстива,
но цвете да покълне пак ще иска!
Не ме боли, щастлив оттук отива,
попил от любовта на свойте близки...
И ще възкръсва в миговете святи,
в далечна песен от обичан глас...
Ще се завъртат спомени и дати,
че паметта пребъдва и след нас...
Очите ще сълзят и ще пресъхват,
докато се превърнат в небосвод...
Добрите хора може да издъхват,
но те ни дават въздух за живот!
Милена Белчева
02.01.2012г.
© Милена Белчева All rights reserved.
