Възкресение
Нощем.
По редовете се въргалят запетайки.
Лаят.
Прибират смисъла обратно във кошмарите.
В тъмното.
Бадемно-дъхави будуват стигмите.
Мечтаят.
За безпризорно скитащи разпятия.
Безлуние.
Растат вселените, накиснати в мълчание.
Ухаят.
Дестилирайки нирваната на пустош.
Черно.
Спектърът се композира във синкопи от утопия.
Желаят.
Акордите да пофлиртуват с бившите си истини.
Апокрифно.
Шест милиарда ада са постлани за вините ни.
Нехаят.
Апостолите осребряват вяра за пенсионни полици.
Сънуване.
Стари плащеници - безнадеждни от обреченост.
Разпиляват.
Последните прашинки от безсмъртната Ти обич.
Венецът.
Кръстът.
Гвоздеите.
Пробождането.
И кръвта.
И ужасът!
О, ужасът -
надвил
пръстта...
Викаш ли ме, Господи,
омръзна ли ти вече скуката?
Готов съм пак за препродаване!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослав Смилков Всички права запазени
