Възкресение
Нощем.
По редовете се въргалят запетайки.
Лаят.
Прибират смисъла обратно във кошмарите.
В тъмното.
Бадемно-дъхави будуват стигмите.
Мечтаят.
За безпризорно скитащи разпятия.
Безлуние.
Растат вселените, накиснати в мълчание.
Ухаят.
Дестилирайки нирваната на пустош.
Черно.
Спектърът се композира във синкопи от утопия.
Желаят.
Акордите да пофлиртуват с бившите си истини.
Апокрифно.
Шест милиарда ада са постлани за вините ни.
Нехаят.
Апостолите осребряват вяра за пенсионни полици.
Сънуване.
Стари плащеници - безнадеждни от обреченост.
Разпиляват.
Последните прашинки от безсмъртната Ти обич.
Венецът.
Кръстът.
Гвоздеите.
Пробождането.
И кръвта.
И ужасът!
О, ужасът -
надвил
пръстта...
Викаш ли ме, Господи,
омръзна ли ти вече скуката?
Готов съм пак за препродаване!
© Радослав Смилков All rights reserved.
