alistef (Албена Стефанова) alistef (Албена Стефанова)
2 177
7.04.2012 г., 1:12

Възкресение

1.2K 1 4

Възкръсване

 

Душите спят, окъпани в мълчание,

някак освежени след дъжда,

в очакване на Божието Обещание

за жадуваната свобода.

 

Пролетта облича си премените

и ухае с аромати на цветя.

Нима повярвахте, от скръб обзети,

че животът свършва със смъртта?... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • sidi13 (Силвия Димова)
    sidi13 (Силвия Димова)
    Много позитивно!Харесва ми!Поздравления!
  • alistef (Албена Стефанова)
    alistef (Албена Стефанова)
    Точно "окъпани" съм искала да употребя.Относно заглавието, възкресението на живота идва с пролетта. Тогава празнуваме и Възкресението Христово. Това е смисъла, който съм вложила в заглавието - душите очакват своята духовна пролет за да възкръснат така, както възкръсват за нов живот всички дървета и цветя напролет.
    Благодаря Ви г-н Кашмирски. Приемам забележки. Така че не се притеснявайте. Не ме обижда да бъдат коригирани нещата ми,когато има нужда.
  • zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
    zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
    Хубаво!
    Малко хора ще празнуват в сърцето си и много повече на трапезата...
    Поздрав, Албена!
  • Tomad (Тома Кашмирски)
    Tomad (Тома Кашмирски)
    Позволих си да заменя новата за мен дума в български език "спятокъпани" на първи ред с това, което виждате.

    Извинете, ако точно тази дума сте държала да използвате.

    В случай, че одобрявате корекцията ми, обръщайте повече внимание на публикациите си занапред.

    Също има и леко разминаване със заглавието над текста и това в полето за заглавие. Тук вече не съм пипал.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.2K 5.0