7.04.2012 г., 1:12

Възкресение

1.2K 1 4

Възкръсване

 

Душите спят, окъпани в мълчание,

някак освежени след дъжда,

в очакване на Божието Обещание

за жадуваната свобода.

 

Пролетта облича си премените

и ухае с аромати на цветя.

Нима повярвахте, от скръб обзети,

че животът свършва със смъртта?... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много позитивно!Харесва ми!Поздравления!
  • Точно "окъпани" съм искала да употребя.Относно заглавието, възкресението на живота идва с пролетта. Тогава празнуваме и Възкресението Христово. Това е смисъла, който съм вложила в заглавието - душите очакват своята духовна пролет за да възкръснат така, както възкръсват за нов живот всички дървета и цветя напролет.
    Благодаря Ви г-н Кашмирски. Приемам забележки. Така че не се притеснявайте. Не ме обижда да бъдат коригирани нещата ми,когато има нужда.
  • Хубаво!
    Малко хора ще празнуват в сърцето си и много повече на трапезата...
    Поздрав, Албена!
  • Позволих си да заменя новата за мен дума в български език "спятокъпани" на първи ред с това, което виждате.

    Извинете, ако точно тази дума сте държала да използвате.

    В случай, че одобрявате корекцията ми, обръщайте повече внимание на публикациите си занапред.

    Също има и леко разминаване със заглавието над текста и това в полето за заглавие. Тук вече не съм пипал.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...