Не за Кръста и Венеца трънен
и за Юда днес ще ви напомням.
За живота искам да ви кажа:
разяждан от пороци и проказа.
Живота,озарен от светлината
на слънцето, изгряло в душата.
За любовта прокудена,смълчана
пред свитите от злоба длани;
за истината унижавана и бита,
гримирана с лъжи, укрита.
За кръвта проливана насила
и болката удавена без милост.
За смъртта, която не забравя
и в гроб доброто все заравя.
Но Тя в безсилие издъхва,
щом доброто в нас възкръсва!
© Стойчо Станев Всички права запазени
Благодаря за коментара, Пепи!
Пътеката на страданието (изпитанията, както при северноамериканските индианци) калява волята.Макар че е лесно да се каже и трудно да се постигне, има всекидневни примери. Преди всичко в екстремни условия.