Възкръснѝ!
Възкръснѝ и дръзка поведи ме,
над лъжи и хорска лошотия!
Дала си ми светлото си име,
път сред мрака с него да открия.
Лутам се. Ела и подари ми
люляци. Душата на авлига.
Обич скрий в несръчните ми рими,
къс небе... Едно крило ми стига.
Вече знам на пръсти как изглежда,
долната земя. Не е за мене.
Само ти остана ми надежда,
любовта и порив за летене.
Вече знам, че злобата е върла,
и ламя стоуста е позната.
Щом света от плещите си хвърля,
с теб, надеждо, пак ще съм жената,
дето нощем този свят пегръща,
шие свойта риза самодивска,
рима е и песен – вездесъща,
и любов е – струваща си риска...
https://youtu.be/CECb0K5TgFY?si=RPOYmUWb9ISidDle
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
