Емералд (Мариета Вълчева)
46 2199
23.11.2007 г., 8:30 ч.

Възкръсване 

  Поезия » Бели стихове
911 0 18

Потъмнели от моята мъка,

небесата във сълзи се давеха.

Впити в мен,

почернели зеници от пръст

за смъртта заклинания правеха.

Не можех напред да вървя -

краката ми  адските  кръгове спъваха.

Устата шепнеше: " Отче наш ".

Ръцете молитвено скръстени

                                                           се огъваха.

Вятърът буен   

                               от съня ме събуди.

Започна битка  за мойта душа -

на  сакралните истини

                                          и земни заблуди.

Дълго между тях ме люля

                               илюзията,

                                                          че ме има.

******************

Как оцелях ?

 

                 Любовта   

                                        е безкомпромисно жива!

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??