Възкръсване
Потъмнели от моята мъка,
небесата във сълзи се давеха.
Впити в мен,
почернели зеници от пръст
за смъртта заклинания правеха.
Не можех напред да вървя -
краката ми адските кръгове спъваха.
Устата шепнеше: " Отче наш ".
Ръцете молитвено скръстени
се огъваха.
Вятърът буен
от съня ме събуди.
Започна битка за мойта душа -
на сакралните истини
и земни заблуди.
Дълго между тях ме люля
илюзията,
че ме има.
******************
Как оцелях ?
Любовта
е безкомпромисно жива!
© Мариета Вълчева All rights reserved.
