Емералд (Мариета Вълчева)
46 2199
Nov 23, 2007, 8:30 AM

Възкръсване 

  Poetry » White poetry
802 0 18

Потъмнели от моята мъка,

небесата във сълзи се давеха.

Впити в мен,

почернели зеници от пръст

за смъртта заклинания правеха.

Не можех напред да вървя -

краката ми  адските  кръгове спъваха.

Устата шепнеше: " Отче наш ".

Ръцете молитвено скръстени

                                                           се огъваха.

Вятърът буен   

                               от съня ме събуди.

Започна битка  за мойта душа -

на  сакралните истини

                                          и земни заблуди.

Дълго между тях ме люля

                               илюзията,

                                                          че ме има.

******************

Как оцелях ?

 

                 Любовта   

                                        е безкомпромисно жива!

© Мариета Вълчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??