11.03.2025 г., 6:30

Възмездие

583 1 6

Живеем си странен живот,

като че ли на този свят

ще векуваме.

 

Проклинаме, мразим Бог,

и Зло във сърцата

царува.

 

Зависими от вещи,

злата, парцали

и други блага,

забравяме, че сме тленни,

не вечни.

 

Когато ни молят за помощ,

отминаваме,

защото Доброто за нас

не съществува .

 

Възмездие има,

когато си тръгваме 

от живота,

ще можем да носим 

само,

товара си с минали грешки,

един вързоп с дрешки 

и съвестта си прокудена.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за положителният отзив ,поздрави и приятен ден!
  • Благодаря ви,приятно ми е ,че има хора като вас!
  • Успех и от мен!
    Хареса ми!
  • Вярата е важна, само тя ще ни спаси!
    Прикрепена с дела, истината потърси!

    Много хубаво и истинско, браво!
  • Благодаря ви много за подкрепата,да сте живи и здрави,успех и на вас!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....