Живеем си странен живот,
като че ли на този свят
ще векуваме.
Проклинаме, мразим Бог,
и Зло във сърцата
царува.
Зависими от вещи,
злата, парцали
и други блага,
забравяме, че сме тленни,
не вечни.
Когато ни молят за помощ,
отминаваме,
защото Доброто за нас
не съществува .
Възмездие има,
когато си тръгваме
от живота,
ще можем да носим
само,
товара си с минали грешки,
един вързоп с дрешки
и съвестта си прокудена.
© Jivka Koleva All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
