Живеем си странен живот,
като че ли на този свят
ще векуваме.
Проклинаме, мразим Бог,
и Зло във сърцата
царува.
Зависими от вещи,
злата, парцали
и други блага,
забравяме, че сме тленни,
не вечни.
Когато ни молят за помощ,
отминаваме,
защото Доброто за нас
не съществува .
Възмездие има,
когато си тръгваме
от живота,
ще можем да носим
само,
товара си с минали грешки,
един вързоп с дрешки
и съвестта си прокудена.
© Jivka Koleva All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
