Възможната утопия
Да имах силните криле на птица,
незнаеща ни студ, ни глад, ни жажда,
и дарбата – във цвете, във тревица
да виждам как животът в миг се ражда!
Да можех сред вселенските простори
да литна – вечните им тайни да узная,
и в синьото пред мен да се разтвори –
невидима – Вратата към безкрая!
Достигайки тогава до живеца
на Силата, която ни създава,
едно ще пожелая от Твореца:
любов и здраве щедро да раздава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
