9.09.2024 г., 14:15

Възможност

404 3 6

Отбелязвам в душата всеки лиричен звук. 

Нима миговете святи са рана за моя слух?

 

И идват безсънни нощи,запалени от зора!

В толкова години,още ми е трудно да умра...

 

Заминаха любими хора:клада от тихи дела!

Помня как без умора взеха някои да се делят!

 

Те залъка на други отнемат:и още е все така!

А може би ще дойде време за Божията река, 

 

която ще измие всичко!И едва след смъртта, 

праведните тихо ще заобичат на Ной песента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и оценката, Ангел!
    Благодаря за Любими, Ана!
  • Много истини има в този стих ,Стойчо!Поздравления за което и финалът ти е много силен!
  • Благодаря за анализа и оценката, Младен!
  • "А може би ще дойде време за Божията река,
    която ще измие всичко! И едва след смъртта,
    праведните тихо ще заобичат на Ной песента."

    Величаво предсказание за Свършека! Нека останат само най-достойните продължители на живота в щафетата на Ной. Поздравление, Стойчо!

    П.П. Благодаря ти, че коментира стихчето ми "Богиньо моя" и го постави в Любими. Успешна и вдъхновена седмица ти желая!
  • Благодаря за коментара, Миночка!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...