Ranrozar (Стойчо Станев)
634 19216
9.09.2024 г., 14:15 ч.

Възможност 

  Поезия
116 3 6

Отбелязвам в душата всеки лиричен звук. 

Нима миговете святи са рана за моя слух?

 

И идват безсънни нощи,запалени от зора!

В толкова години,още ми е трудно да умра...

 

Заминаха любими хора:клада от тихи дела!

Помня как без умора взеха някои да се делят!

 

Те залъка на други отнемат:и още е все така!

А може би ще дойде време за Божията река, 

 

която ще измие всичко!И едва след смъртта, 

праведните тихо ще заобичат на Ной песента.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара и оценката, Ангел!
    Благодаря за Любими, Ана!
  • Много истини има в този стих ,Стойчо!Поздравления за което и финалът ти е много силен!
  • Благодаря за анализа и оценката, Младен!
  • "А може би ще дойде време за Божията река,
    която ще измие всичко! И едва след смъртта,
    праведните тихо ще заобичат на Ной песента."

    Величаво предсказание за Свършека! Нека останат само най-достойните продължители на живота в щафетата на Ной. Поздравление, Стойчо!

    П.П. Благодаря ти, че коментира стихчето ми "Богиньо моя" и го постави в Любими. Успешна и вдъхновена седмица ти желая!
  • Благодаря за коментара, Миночка!
  • Интересен стих, Стойчо! Трудни, нестабилни времена ни настигнаха, но ни е рано да умираме. Всеки миг ни е необходим, за да познаем себе си!
Предложения
: ??:??