Отбелязвам в душата всеки лиричен звук.
Нима миговете святи са рана за моя слух?
И идват безсънни нощи,запалени от зора!
В толкова години,още ми е трудно да умра...
Заминаха любими хора:клада от тихи дела!
Помня как без умора взеха някои да се делят!
Те залъка на други отнемат:и още е все така!
А може би ще дойде време за Божията река,
която ще измие всичко!И едва след смъртта,
праведните тихо ще заобичат на Ной песента.