Възраждане
Пак Прометея вяра оковава,
с веригите по-здрави от челик
и гарванът не ще е по-велик,
от болка стих се ражда, за прослава.
Каквато му е ориста – такава,
на словото му яркия светлик,
обгаря всяка рана и за миг,
от гарван изкълваното минава.
И всяка нощ е сгърчен, и проклет,
и търси сред словата ясен знак,
че любовта е благ мехлем, за рани.
А сутрин се възражда, луд поет
и думите политат пак и пак,
към небесата седми – обещани.
,
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
