23.04.2009 г., 9:39

... Възраждане...

897 0 0

И сега душата ми е цяла и сърцето ми е цяло,
ето го там, вляво, стои заздравяло,
не мога да повярвам, че си отново до мене,
вътрешният глас от болката не се чува и не стене,
късчетата от разпиляното сърце са вече подредени,
и тези късчета са вече от любов заобиколени.
Няма да те питам как реши, защо реши,
да спреш мъката и пак така да спре да ме боли,
щастлива съм, че пак до мене те имам,
и смятам всяко чувство от теб до безкрай да изпитам.
Че това не беше краят, бях убедена и го знаех,
ала всеки спомен, всяка мисъл да забравя се стараех
и това беше грешка, защото ти си ме обичал,
това беше грешка, защото дълго си се вричал,
да ме видиш и да чуеш гласа ми,
да ме искаш и отново да спираш дъха ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...