И сега душата ми е цяла и сърцето ми е цяло,
ето го там, вляво, стои заздравяло,
не мога да повярвам, че си отново до мене,
вътрешният глас от болката не се чува и не стене,
късчетата от разпиляното сърце са вече подредени,
и тези късчета са вече от любов заобиколени.
Няма да те питам как реши, защо реши,
да спреш мъката и пак така да спре да ме боли,
щастлива съм, че пак до мене те имам,
и смятам всяко чувство от теб до безкрай да изпитам.
Че това не беше краят, бях убедена и го знаех,
ала всеки спомен, всяка мисъл да забравя се стараех ...