Възражение

* Посветено на Анонимните и наближаващите протести. 

Българийо - Мащехо ужасна,
ти преплете моите крака.
Уби ме ти, Родино славна,
лиши ме от подслон и храна.

Как твоите улици станаха опасни,
как на тях проливаше се кръв...
Как да кажа, че не съм съгласна,
като полицията налага ме с прът?!

Как да направя нови закони?!
Как да кажа, че при теб има свобода?!
Като тук цари абсолютно беззаконие,
абсолютна анархия и вреда на околната среда?!

Как да променя положението българско?!
Как да изхраня моите деца?!
Да превържа раните на "Една българка"-
клетата, гладна се скита сама?!

Как да изразя мнението си свободно?!
Как да кажа това?
Като от ГДБОБ ме чака побой
и вероятно- разбита уста?! 

Как да остана, Държаво на мутри?!
Как да те обичам, да те тача и за теб да се държа?!
Като ти не помисли и ме принуди
да се скитам немила-недрага в друга страна?!

И тук аз плача на колене
пред народа ми погребан - свой,
където гласът ми пустинен зове и стене
и се опитва да промени този строй.